вторник, 7 юли 2009 г.

Де гиди, луди-млади години

Де гиди, луди-млади години,
Литнахте като сиви гълъби.

Кацнахте у момини дворове,
Скокнахте на момини скутове.

Барем се ерген, мамо, находих
Хубави моми, мамо, налюбих.

Ергенлък, мила мамо - пашалък,
Моминство, мила мамо - везирство

неделя, 5 юли 2009 г.

Девойко мари хубава - Младен Койнаров, видео




"Девойко, мари хубава", но не известната народна песен.



Село Бреница

В село Бреница
С вино карат воденица,
Животът там е същински рай.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.

Мъжете там са вечно пияни,
А пък жените - лозя небрани.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.

Децата там са ангели небесни,
А пък бащите са неизвестни.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.

Да бях аз щъркел
Или друга пойна птица,
Гнездо бих свил аз в село бреница.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.

Всяка вечер
Щом луната се покаже,
Всеки гледа да намаже от чуждо гадже.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.

Всяка вечер
Щом луната се закиска,
Всеки гледа да натиска кого си иска.

О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.

Луковитски моми

Отвъд Етрополе, мамо,
бели помакини, мамо,
бели помакини, мамо,
сиви бошнакини,
сиви бошнакини.
Ах, покрай Панега ходят, мамо,
бели лица мият,
бели лица мият, мамо,
със чумбер ги трият.
Припев:
Луковитски моми,
луди полудели,
леди полудели, мамо,
щури пощурели.
Аз ще да чуя, мамо,
отвъд Етрополе
и ще да си взема, мамо,
бяла помакиня.

Биляна платно белеше

Биляна платно белеше
на охридските извори.
Оздоле идат винари
винари, белограгяни.

- Винари, белограгяни,
да не ми платно сгазите -
платното ми е даровно,
платното ми е даровно
за свекар и за свекърва.

- Биляно, моме убава,
ако ти платно сгазиме,
со вино ке го платиме,
со бистра люта ракия.

- Не ви го сакам виното,
не ви я сакам ракията,
току го сакам момчето,
що напред тера керванот -
турило кепче над око
и мене гледа под око

Македонско девойче


Македонско девойче, китка шарена,
во градинка раснала, дар подарена.

Дали има на овой бели свет,
по-юбаво девойче от македонче.
Нема, нема, не ке се роди,
по-юбаво девойче от македонче.

Кога коса разплете, като коприна.
Лична си е по-лична, от самодива.

Дали има на овой бели свет,
по-юбаво девойче от македонче.
Нема, нема, не ке се роди,
по-юбаво девойче от македонче.

Кога песна запее, славей надпее,
кога оро заигра, сърце разигра

Дали има на овой бели свет,
по-юбаво девойче от македонче.
Нема, нема, не ке се роди,
по-юбаво девойче от македонче.

Назад, назад, моме Калино

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази има гора голема,
не ке можеш да я преминеш.

Ке се престорам на горско пиле,
гора ке префръкна и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази има трева висока,
не ке можеш да я преминеш.

Ке се престорам на люта змия,
трева ке премина и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази има вода длибока,
не ке можеш да я препливаш.

Ке се престорам на риба мрена,
вода ке препливам и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази имам юбава жена
со две дребни дечиня.

Ке се престорам на църна чума,
жена ке умарам, дечиня ке гледам,
вечно твоя ке бида.

Земи огин, запали ме

Цела Битола прошетах,
като тебе моме не найдох.

Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Очите ти черешови,
снагата ти елова.

Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Вегите ти гайтанови,
лицето ти ясно солнце.

Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Още ли мома ке одиш,
Още ли свето ке гориш.

Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе;
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Ако умрам и загинам

Ако умрам и загинам,
немой да ме жалите,
напийте се руйно вино,
скършете ги чашите.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

Ако умрам и загинам,
поп не мой да викате,
вие на гроб ми елате,
оро да заиграте.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

Ако умрам и загинам,
ке останат спомени
що съм лудо лудовало
на младите години.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

Мятало Ленче ябълка

Мятало Ленче ябълка,
Мятало и наричало,
На кому падне ябълка,
За него ша са оженя.
Ябълка падна на старец.
Старец са много зарадва,
Засука мустак нагоре,
Заглади брада надолу.

Викнало е Ленче да плаче,
Олеле мамо, мамичко,
Олеле мамо, мамичко,
какво ща правя тоз старец?

Майка на Ленче думаше
Я мълчи Ленче, не плачи.
Дървари в гора ша идат
и ние си старец ша пратим.

Дървари в гора ша идат
и ние старец ще пратим,
Дано го дърво убие,
Дано го мечки изядат.
Дървари се от гора завръщат,
Нашия старец най-напред,
На рамо дърва носеше,
Мечка за ухо водеше.

Ела се вие, превива

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, роде голема,
и ти, рождена майчице,
че аз ще ида далеко,
през девет реки дълбоки,
през девет поля широки,
през девет гори големи,
през девет села в десето.


Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице.
Халал ми прави, майчице,
дето си мене носила
девет месеца на сърце
и три години на ръки.

На тебе, майко, оставям,
в градинка ранен босилек:
недей го, майчо, оставя,
ами го често поливай –
с росица сутрин и вечер,
с дребни сълзици по обед.

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице,
дету си мене носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце!

– Дощерю моя майчина,
ти ми са збираш, торнуваш,
ам мене кому оставаш
утрин ранку да стане,
водица да ми донесе,
огънче да ми накладе,
дворче да ми размете...

– Мале ле, стара мале ле,
оставам си та, мале ле,
на мойта сестра по-малка:
тя ще ти вода дониса,
тя ще ти огън наклада,
тя ще ти двори размита.

Изкарвай, Гано, говеда

Провикнал ми сай Никола,
провикнал ми сай Николчо,
от връх от Стара планина,
от Игликова поляна

Припев:

Изкарвай, Гано, говеда,
нашите Гано, вашите.
Нашите, Гано, вашите,
чичови брези биволи,
ша ида да ги продавам,
дано ти сърце откупя.

Припев:

Изкарвай, Гано, говеда,
чичови брези биволи.
Гана Никола думаше,
либе Никола, Николчо,
сърце за пари не давам,
сърце за сърце менявам.

Припев:

Изкарвай, Гано, говеда,
нашите Гано, вашите.

КОЙ УШИ БАЙРЯКА

Айде провикна се, Турският паша от Панагюрище
айде ви идете и я уловете, Райна Попгеоргиева
айде ви идете и я уловете, Райна Попгеоргиева
Нито я колете, нито я бесете,
най при мене доведете я
ази да я питам, питам и разпитвам
кой уши байряка...
кой уши байряка, кой му тури знака
Смърт или свобода!
Айде провикна се, Райна Попгеогриева от Панагюрище
Щете ме колете, щете ме бесете
аз съм Райна Попгеогриева!
Аз уших байряка, аз мо турих знака
Смърт или свобода!

ЛУДО МЛАДО

Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
Па му рекла: съм те жалила.
Ставай, лудо, че е ранина.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Лудо младо проговорило:
как да стана, малкай момеле?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?

ОТ РОДОПА ДО ПИРИНА

Петлите пеят, любе, на разсъмнуване,
пусни ме, мило любе, да си ида. /2
Тия са петли, любе, петли лъжовни,
постой, почакай любе, ранко е още. /2
Менците дрънкат, любе, на разсъмнуване,
пусни ме, мило любе, да си ида. /2
Тия са менци, любе, менци лъжовни,
постой, почакай любе, ранко е още. /2
Кучетата лаят, любе, на разсъмнуване,
пусни ме, мило любе, да си ида. /2
Кучетата лаят, любе, лаят хайдути,
постой, почакай, любе, ранко е още. /2

ЯСЕН МЕСЕЦ ВЕЧ ИЗГРЯВА

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава.
Дал е Юда самозива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
нито е луда гидия.
Най е чета от юнаци,
плашила за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик.
Да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.

О, ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ

О, добруджански край,
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей
и вакло стадо блей.
Орлите от възбог
в простора ти широк
и дунавската степ
ни спомнят все за теб.
В теб българският дух
цари от Аспарух,
в теб всеки житен клас
е боен меч за нас.
Един ли вятър вя
из златните нивя,
за твоя чернозем
кръвта си ще дадем!

ПИТАТ МЕ МАМО

Питат ме мамо в село момите (2)
"Що ти са Гано църни очите?" (2)
А аз им думам, думам, продумам: (2)
"Кога ме мама мене родила, (2)
църни череши в ръце държала." (2)

Припев:

Гано, Гано, пиле пернато,
Ганчице, душо калешо...
Питат ме мамо в село момите (2)
"Що ти е Гано тънка снагата?" (2)
А аз им думам, думам, продумам: (2)
"Кога ме мама мене родила, (2)
млади фиданки в ръце държала." (2)

Припев…

Питат ме мамо в село момите (2)
"Що ти е Гано бело лицето?" (2)
А аз им думам, думам, продумам: (2)
"Кога ме мама мене родила, (2)
с пресно си млеко лице умила."

Припев…

РУФИНКА БОЛНА ЛЕГНАЛА

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал стара и майчица.
Тя си Руфинки думаше:
- Руфинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, мила и драга,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
да си и придам, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи.

НА ЧЕШМАТА

Тръгна Сийка за вода
на чешмата гледа табела,
на чешмата пишеше:
няма вече Сийке – не тече!
Припев:
Ох, ох, Сийке хубавице,
ох, Сийке , палавнице ! / 2 /
Ако искаш ти вода,
ще да дойдеш Сийке през нощта. / 2 /
Тъй ще мога Сийке , ма
да те взема Сийке за жена.
Припев...

ПЕТКО ЛЬО, КАПИТАНИНЕ

Петко льо капитанине,
Петко льо командирине,
Петко льо командирине.
Яла сай Петко остави
от това пусто хайдутство,
от това пусто хайдутство.
От това пусто хайдутство,
на майка ти сай додяло,
на майка ти сай додяло.
На майка ти сай додяло,
по деня хляба месенье,
по деня хляба месенье.
По нощам ризи перанье,
юнашки глави скиванье,
юнашки глави скриванье.
Петко льо капитанине,
Петко льо командирине,
Петко льо командирине.

СТАНИ, НИНЕ

Стани нине, господине,
че ти идем добри гости.
Добри гости коледари,
тръгнали сме чак от снощи /2
в тези дълги, тъмни нощи.
Да ви търсим кой къде сте,
да ви носим добри вести-
колко билки по земята,
толкоз здраве в тази къща.

ОВЧАРЧЕ

Когато бях овчарче
и овците пасях,
бях много благодарен,
макар и сиромах.
Щом пукнеше зората,
изкарвах ги навън
и свирех из гората,
подпрян на някой пън.
И времето бе кратко
със шарен ми кавал
и никога тъй сладко
не съм ни ял, ни спал.
И днес, когато виждам
овчарче малко аз,
не знам защо завиждам
и охкам си без глас.

НЕВЕСТО МОРИ УБАВА

Невесто мори убава,
що одиш толку на вода
на тая чешма студена
со тие стомни шарени?
Невесто мори убава,
що одиш толку на вода?
Да не ти тежат стомните
Или ти тежит герданот?
Ни ти ми тежат стомните
Ни ти ми тежит герданот.
А най ми тежит меракот,
Меракот ми е далеку…
Меракот ми е далеку,
Меракот ми е далеку,
Во тая пуста Битола,
Со тие темни зандани

ЛАЛЕ ЛИ СИ, ЗЮМБЮЛ ЛИ СИ

Лале ли си, зюмбюл ли си
Що побърза млад челеби, та заспа,
та не виде какво чудо помина,
лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!
Поминаха дор три млади уфчеря:
първи носи шаро агне да коли,
втори носи руйно вино да пият,
трети носи медян кавал да свири.
Че минаха дор три моми хубави:
първа носи аршин бяла коприна,
втора носи пъстра хурка да преде,
третя носи шарен гергеф да шие.
Събуди се, разсъни се, челеби,
че да дойдеш на тяхната седянка!

ИЗЛЕЛ Е ДЕЛЮ ХАЙДУТИН

Излел е Делю хайдутин,
хайдутин янкеседжия
в Домбровци и Караджовци.
Оттам си Делю зароча
деридеремскем айяне,
айяне, кабадаие:
- Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не потурчите,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плакнат,
по-млого млади невести,
дете ще в корем поплака.
Гюлсюме Делю зароче:
- Варди са, Делю, чувай са,
че ти са канят, Делю лю,
деридеренски айяне,
айяне, кабадаие:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, прибият.
- Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля убие.

ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО

Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе ,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Избодоха му и двете очи
и не го пита, нито разпитват,
току си зеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу в полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
-Остани сбогом, брате Йоване!
-Хайде сос здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те видя,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпратя

ЦЪФНАЛО ЦВЕТЕ ШАРЕНО

Цъфнало цвете шарено
на момини пенджери.
Сутрин го моме полива,
вечер го момче обира.
Моме го люто кълнеше,
пукнало лудо треснало.
Не знаеш моми да любиш
сал знаеш цвеке да береш.

Бела съм, бела юначе

Вариант 1.

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/
ам беше в могла утонал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с медно кавалче свиреше, /2/
с кавалан дума думаше:
"Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е !"

Вариант 2.

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в могла утонал.

В моглана нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с меден кавал свиреше,
кавален дума думаше:

Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е
Галени га са ни зьомат,
технону бално де има

Вариант 3.
Вариант от Смолян:

Бела съм, бела, юначе,
цела съм светан йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/
ам беше в могла потънал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче./2/
и едно бело момиче.

ДЕВОЙКО МАРИ ХУБАВА


Девойко мари хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, /2/
балото да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, /2/
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. /2/
- Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе, /2/
- Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. /2/